Сирни Заговезни - прощавай, мале, тате...
Сирни Заговезни е празник, именуван е с разнообразни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е преносим и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. Сирни Заговезни слага началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.
В българската национална традиция празникът отбелязва границата сред зимата и пролетта - възраждащата се природа. Сутринта на Сирни Заговезни се възпламеняват огньове на най-високото място в селото или на площада. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, до такава степен ще има изобилие. Запалва се плява и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има плява, която се пали) и оруглици (намазани с катран кош), децата и младежите правят ритуално ликвидиране на нивите, да донесат огромен благодат. На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден. На празника се желае амнистия. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни родственици и близки и желаят амнистия. Целуват ръка на родителите си и изричат " Прощавай, мале, тате... ", а те дават отговор " Просто да ти е! Господ да прости ". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с обич и мир, с цел да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но даже и в чисто човешко схващане, прошката е знак на достойнство и бездънен вътрешен мир.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически генезис. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те правят редица обреди за благодат и прогонване на злите сили. Кукерството е езически бит, един от дребното самобитни и непокътнати по нашите земи през вековете.
На трапезата на Сирни Заговезни наложително участват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това стартира Великия пост, който е седем седмици. След празничната софра на Сирни Заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
Инфо: www.hera.bg
